автор: snejenbor

Котето Чернушко си живееше в мир и сговор със съседите
Шаро...кравичката поетеса...петльо със кокошката принцеса.
Случваше се често да хитрува .. вътре в шкафовете да мърсува
на поетесата открадна кашкавала....шунката нахапана е цяла.

Днес ...качил се горе на върбата....баба го замери със метлата
птиците подплашил взел яйцата им....гледат милите като замаяни.
На кокошката отскубна и перата.....пилетата дърпа за крилата
на петела скочи на опашката....но....пък Шаро стрелна го със прашката.


Ни от НЕ разбира...ни от порицание.....ни от смъмряне и наказание
От тоз котак ми идва чак до гуша!Гледа ме в очите...не ме слуша.
Баба го затвори във зимника. Обеща да слуша....да не скита.
Вече с дисциплината се слави.......Пакости не бива той да прави!


И...с чаршафа баба го загърна...Звучно млясна го и го прегърна.
То се сгуши в скута и замърка....и заспа доволен и захърка.
Засънува сънища незнайни...как с мезенце баба го нахрани.......
и с приятелите тръгва на училище....Всичките го хвалат за шестиците!