автор: ma_gi

Тъгата хвана здрача под ръка
и се качи
във лунната каляска,
загърна се
със звездния му шал
и се отпусна
в нежните му ласки.
Еони беше чакан този миг!
Трепереше в прегръдката на здрача.
И пи до болка.
Колко много пи
без маската на вяра
и приятелство.
И щеше да му народи мечти,
да му приготвя
празнични вечери,
а сивото на делничния бит
да приласкае
в брачната постеля.
И той да се превърне в тъмен мрак -
всевластен господар
и повелител,
вселени и звезди да се роят
и да се вплитат
в царствената свита.
А после
щеше да го предаде
с изменчивата своя женска същност
за лошо режисиран хепиенд
и нечие нечакано завръщане...

Държи тъгата здрача под ръка
и впрегната е
лунната каляска.
А в полунощ,
под звездния му шал,
сама накуцва Мара-Пепеляшка...