автор: vlakant

- Помните ли, онази сцена от „Дами канят“, в която Невена Коканова отиде с Яким в къщата на вуйчо му? – попита Ники, отпивайки от бирата, нова доставка, чешка, наливна.
- Помним, помним – каза Джони – и вуйчото надничаше през една дупка.

- И тя влезе в банята да се освежи, и Яким се мотаеше навън, един натопорчен самец, с Кама Сутра в главата, и я чакаше. След около половин час, той почука на вратата, а тя отвори – банята цялата в пара – и каза „Аз реших малко да се изпера, защото водата е много хубава“ – доразказа сценката Васо, отпивайки от своята бира. – И сега, какво?
- Ами нищо! Това ми се случи на живо! – засмя се Ники.
- Кога, къде, с кого? Давай! – нареди Джони – Келнер, донеси 5 бири да не му пресъхне гърлото на нашия разказвач!
- С кого – няма да ви кажа! Но си имаме закачка с нея и наскоро направихме 2 години от нашата връзка. Жените ги помнят и броят тия неща. – заобяснява Ники – известен ценител, познавач и сваляч. – Та, тръгвам аз за Париж, по работа и и предлагам да си направим един любовен воаяж, още повече там не била ходила, детска мечта и т.н. и т.н. Тя го приема с голяма усмивка, казва ми колко съм невероятен /все едно аз не го знам/, целува ме и ето ни в самолета на път за столицата на любовта. След два часа и половина кацаме на „Орли“ и още на летището, тя решава че трябва да си провери Фейсбука ли, чата ли така и не разбрах. Просто и казах, че интернетът по 3G е много скъп и да не прави такива работи, преди да сме се закачили някъде за WiFi.
- Ако ти бях учителка по български вече да съм ти намалила оценката с половин единица – „Объркваш времената!“ – захили се Васо изпод голям бирен мустак.
- Това малко и развали настроението, - продължи Ники, без изобщо да забележи намесата, - но Париж си е Париж, на гарата звучеше ZAZ с „Paris sera toujours Paris“ и интернетът набързо беше забравен. Говорихме къде ще ходим, какво ще гледаме, в кои заведения ще хапнем, кои магазини ще посетим, а бе въобще Парижки работи. След около час влязохме в хотела и още докато се регистрирахме тя попита за WiFi и паролата. Мацката на рецепцията, като истинска французойка, отговори троснато и нелюбезно, че в стаята на масата е оставена паролата, и да спрем да я прекъсваме за глупости. Усмихнах се – вече бях сигурен, че съм в Париж. Та, качихме се горе, оставихме багажа и …
- …. се хвърлихте в леглото! – това беше Джони, винаги готов за любов и да ти довърши изречението.
- Не бе, не точно. – спокойно продължи Ники – Аз се поизмих, тя си вкара паролата в телефона, след което влезе тя да се измие. Мене по принцип не ме свърта на едно място, камо ли в Париж и затова слязох долу да купя някаква карта на града от репа отсреща. Разбрахме се след 15 минути и тя да е долу. Навън времето бе фантастично, само за Парижки пролетни разходки. Огледах улицата, прегледах заглавията на вестниците да видя къде са вилняли арабухите, купих карта на града и седнах пред хотела с кафе в ръка да правя програмата за деня. В главата ми беше Монмартър, Роден, Арката, патешко конфи, провансалско розе, сирене от Пиринеите, Мулен Руж и други радости за очите и душата. Явно се бях поувлякъл, а може и слънцето да ме беше напекло, но когато си погледнах часовника установих, че тя закъснява с повече от 20 минути. Това не беше нейният стил и аз се качих, леко притеснен.
- Стига бе, ти и „притеснен“ – намеси се Христо.
- Ице, аз не казах „притеснен“, а „леко притеснен“ – каза Ники, смазвайки гърлото с голяма глътка – Та качвам се горе, влизам и още от вратата викам „Ехо, какво става?“, а тя „Нищо миличък, не се притеснявай. Просто интернетът тук е страхотен!“
Дружен смях, от който прозвуча „И ти не я ли хлопна с Интернета по главата?“