автор: BoboDux

Откъде дойде -
рижо и рошаво -
клепоухо кутре?
В празното кафене
легна в краката ми.
И ти си Божие създание,
рижав и рошав приятелю -
не разбираш науките,
нито изкуствата,
но вярваш, че има в човека
същите прости
и искрени чувства.
Няма да се скриеш на топло,
когато завие фъртуната,
ще притиснеш до мен
малкото си топло телце,
за да ме стоплиш, нали?
Ще заживееш при мен -
дори във колиба -
сякаш е най-разкошно имение.
И си седим, заети с мислите си.
Единият дреме край масата,
другият е на стража под нея.
Изведнъж изникна въпросът:
дали пък ти не ме съжаляваш?
Въздишам по твоята горка съдба
и въобще не се и запитвам -
а дали не съм аз за оплакване?