Във Пловдив и Марица свърши.
Не съм с чадър. Не съм на гарата.
Пресъхвам с вентилатор вкъщи...
И пуша евтини цигари.
А хубавичко би могло да стане,
ако и тук морето бе ме върнало
в солените си обещания,
и - път, по който всички бързат...
Но аз, невидим пловдивчанин,
бих гледал, как ме забелязват
дори и пловдивските гларуси.
Би залютял в очите ми и август!
И бих разказвал на приятелите
десето-юлски летни притчи.
Един поет не е достатъчен
за пожар от изгорели мисли!...





