автор: pinkmousy

А тя вървеше срещу слънцето, обичайки.
И същността и цяла беше от Любов.
Косата и гореше от лъчите стичащи се
и от очите и се стрелкаше Живот.

И всичко покрай нея се смаляваше,
и път и правеше, отстъпвайки встрани.
И цялата природа се стаяваше -
на Любовта тя трябва да се подчини.

И дребните душици се покриваха,
невярващи в любов и чудеса.
Животът чуден даден е на силните.
За другите - да си пълзят в прахта.

Където минеше, цъфтяха розите.
И птиците припяваха любов.
И в миг отстъпваше и невъзможното.
Защото път и правеше самият Бог.