автор: pastirka

– Припомни ми, лудетино, как се лети!
Бях в небето насън и наяве.
Самолети си сгъвах от всички мечти.
Пак опитах, но днес съм забравила.

Две искрящи очички отправиха взор,
за да видят една забравана.
И качих се до детството аз в асансьор,
който лесно надскача тавани.

А отгоре на покрива – цял космодрум –
ме очакваше вяра всесилна.
Зажужа тя с крила медоносни наум
и в небето за миг ме издигна.

Командирското място момиче зае
с плитки руси и панделки бели.
То мечтите превръщаше в ясно небе,
а за полет криле разпростре ли,

ветровете заставаха като в шпалир
покрай звездната му магистрала.
Върхове се снишаваха в ръст до баир,
под размаха надежден останали.

Доверих се на този урок по летеж
и припомних си старото правило:
Не допускай ти вярата да предадеш
на безкрилите дни и забрава!