автор: Milanov

Вървя по друмища незнайни.
В една огромна тишина!
По път осеян с тайни -
в гора от сенки на луна.

Звезди усмихват се безгрижни -
прашинка само съм под тях.
Шега са дните ни престижни.
На прага още остарях.

Животът сякаш си отмина.
Наоколо тълпи от срам.
Очаквам моята любима.
Дали я има, аз не знам!