автор: pc_indi

То е...стръмно пропадане в хладните капки,
най- високият тон в гърмящ водопад.
То е гълфстрийм във вените и смях на сирени
в локали подводни на потънал, стар град.
То е пясъчен възел на копринен капан,
делирен мираж е в пулса на вятъра,
в аортната клапа на Такламакан.
То е спящата лава в сърдечния кратер.
То е някаква вяра с бели монокли,
то е първият полет на птица.
То е огнена страст, пълзяща високо
по бедрата на тацуваща жрица.
То е всички от мен наприказвани глупости
и хиляди истини в словесен Сезам-
този, единствено повод за живот и за дишане...
А дали е любов...не знам,
но е тиха молитва в нозете на Бога,
урок по прошка, по пост и смирение,
Песен на песните, катехизис и проглас,
по-дълго и от живота стихотворение.