автор: Milanov

Самотник съм в мъглата сива -
от чувства сякаш бях облят.
Лудетина си ти красива.
Сред бурята си нежен цвят!

Във времето щастлив будувам.
Откраднат миг със светлина!
Очаквам с теб да се сбогувам -
без болка, патос и злина...

Живот без тръпка от чужбина -
прелистваш ден след ден.
Нощта ни пак без свян отмина.
Надежда не остана в мен.

Във връзка дребна и изпята
съдбата си играе с нас.
Олеква думата крилата -
забива се в пръстта до час!

Навън е утро мразовито,
но птици влюбени гнездят.
А виното е май изпито.
Любов жадувам в този свят!