автор: ivliter

Чуй песента ѝ – нежният зов в тишината, който събужда деня с аромата на росната свежест. Тя подслажда първата крачка на утрото, като майчина ласка в съня на дете. Нейния звън се слива с мекото гукане, с лекото дишане на сина ми, сладко спящ в пъстроцветната
люлка на своя живот, безтегловен и крехък като цвят на божур. А на първото – млечното зъбче, като капчица росна върху венчелистче на цвете, проблясва усмивката топла на слънцето.
Този глас – спомен далечен от безгрижните дни на отлитнало детство, ме повежда напред, с тиха стъпка по пътеките стръмни на времето. Сякаш с него земята диша по-дълбоко, а в небето струи светлина непозната.
Звукът се сипе над стаените къщи, над спящата улица, като златен прашец – обгръща града и го носи далеко, като в приказен сън, като звън на камбана разлюляла пространството.
Тази сутрин за мене животът е песен, която лети нависоко и звучи като псалм, като тиха молитва от гърдите на запялата птица.