Остарялите минути роман ще пишат,
секунди със стрели, страница след страница ще нижат!
Сгрешените листа в пламък ще горят,
романът от начало ще посочи края...
Времето преломно дава истинския смисъл -
любовта е "най-изгодна", щом признанията липсват!
И тук романът вижда две звезди отвъд простора,
блестят с искри и ореоли, светят сами и непокорни!
А часовникът тиктака, успива читателя без име,
дума в романа не намира, романтика да впише.
Две сърца прелистват грешните листа, те не молят,
свиват само надменно пури, гордо упоени с дрога!
Празни страници в тъмнината търсят обич,
началото на края, а любовта е само прочит.
Минутите рисуват своите картини, сега и те ги виждат,
героите в романа ни разбират, от години станали са трима!
Раздялата при тях нахално се е приютила,
обичта забравила, простила- тя е вече... минало!
Секундите на истини, писани в мигове довиждане,
старите минути роман написали - влюбени и безмилостни!
Пан.