Ах, тази сутрин няма общо с другите.
Усетих го преди да се събудя.
Не си правете труд… И да ми звъннете,
не отговарям – днес ще се изгубя.
Излизам да пресрещна ден от лятото,
там, край морето - точно си е време.
Останалите можем да споделяме,
но първият му ден ще е за мене.
Вълните ме посрещат с гладки гребени,
не удрят в бряг, а само меко галят.
Понеже имам време за безвремие,
на кротката им ласка се оставям.
Морето се променя в същината си,
прегръща топло като одеяло.
Аз знам - животът не започва с лятото,
но то ми дава смисъл за начало.