автор: pc_indi

(Безсилно стихотворение)
"... Лесно ли стихът ми се удава,
значи туй сърце не преживява... "
Радой Ралин


Ангелът от болничната стая,
през деня се слива със стената.
Вечер, щракне ли се лампата, сияе-
сякаш го довежда Светлината.
Ето го- разперил е криле,
всички да прегърне и опази
с топлото си ангелско сърце.
Как лекува обич като тази!
Той стаята отлично си познава-
с боядисани в лимонен цвят стени,
с вратата със прещракващата брава,
с прозорците с две слънчеви страни,
надничащи в гората, без балкон,
поръбени отгоре със небе
и катеричка, тичаща по клоните,
нескривана от никакво перде...
С новите чаршафи и завивки,
с миризмата на дезинфектант,
с огледалото. запушената мивка,
две проходилки и стар радиоапарат...

И той!- на стената има топло колело
точно там, където е сърцето му.
Абажура му стои като корона
и прикрива някак си лицето...
А и то приема хиляди черти
от човеците, лежали в тази стая
и човеците, които са били,
преди със него да се запознаят.

Как ли помни всичките съдби,
всичките въздишки и истории,
споделени между четири стени,
през плач и смях,
и мълчаливо изговорени?!
Колко хора, колко спряла плът
в танца на проскърцващи колички...
А щом нощта се спусне и заспят,
сънуват как прегръщат, ходят, тичат ..

И двойки...
На своето момче премества Тя краката,
подпира му гърба и го държи изправен.
Той своето момиче храни, милва по косата
и разхожда...
"...В богатство, в бедност, в болест и във здраве..."

Ангелът от болничната стая,
неговата служба е такава-
без да осъзнават, че е там,
без да знаят, сила да им дава.
Без да подозират, че са в храм-
храм на Болката- най-строгата светица,
която ги смълчава и смирява,
от силата си дава им искрица-
в своята, и в себе си
да се покръстят и повярват.

Щом щракне лампата, изчезне светлината
и стаята потъне в сън дълбок,
прекрачва ангела полекичка стената
и се издига-
да отнесе молитвата за тях до Бог.