автор: poligraf

/посветено на Царица Роза/

Тя стъпва с походка на прима -
осанка омайна земята краси,
ведра, с клеймо на любима,
подобно перла в мъниста блести.

С нежността на изгрева слънчев
са очите и́ - бисери сини,
всеки поглед с искрата зачеват
и се ражда в него копнение.

До финост на ента изваяна
изящество в нея празнува,
кат, в бързей подгонена мряна
в мечтите мъжки лудува.

Родена да слави страната -
Българска горда емблема,
в едно с короната златна,
в прегръдка на Дамасцена.

Девойко, на роза приличаш,
на древна богиня и птица,
ти, казанлъшко момиче,
ти, казанлъшка царица!