автор: idan1

ТОЙ, за кеф ей така, пише поетични слова.
ТЯ, вдъхновителка нежна на всичко това
ТОЙ покани я сега, на чашка горчиво кафе,
там, на брега на Черното море.
Девойка дългокрака, късопола поднася кафето,
пред тях е блеснало морето,
оглежда се в него, синьо небето.
Пръски водни, плуват му в брадата,
зайчета слънчеви танцуват и’ в косата.
ТОЙ - Господи при толкоз красота, не стих,
стихосбирка написал бих.
ТЯ - Моля те /с върха на пръстите си нежни, докосва чашката гореща/
кога и как пишеш думичките вълшебни?
ТОЙ- Подобни преживявания / с поглед я поглъща/ родили са повечето ми творения ,
писани по кафенета и ...
ТЯ - По кафенета...?
ТОЙ- ...и други ...нета,
различни по време на пътувания романтични /как обичам да пътувам само/

/Следва/