автор: Oldman

Аз имах някога приятел,
отдавна, в времената чудни,
(ний бяхме млади, а те трудни).
Та той по цял ден това дудне:
- Ех, време, време!... Що за време,
кат’ няма где да го завреме!

- Напротив, има!... Колко щеме!
Обаче, казвам му: - Не бива.
И е не винаги красиво.
Понякога, недай си Боже,
пък и физически не може.
Не може, дявол да го вземе!
А той това не го приема...
И питам се: - Кому му дреме
за дребничките ни проблеми!...

(Отвляках се по друга тема.
Това е, всъщност частен случай,
понякога и туй се случва).

Днес друго мен ме занимава,
покой и мира не ми дава.
Въпросът е за нещо друго,
за туй, Физическото Време,
в което трябва да живеем.
С което, нас ни се налага
от раждането, до смъртта
да водиме борба безкрайна.
Ний знаеме, как тя завършва.
За никого туй не е тайна!...

А ВРЕМЕТО? - То е загадка.
Живеем ние толкоз кратко,
за да го разберем, опишем:
- Материя е толкоз висша!
Какво съм аз? - Амеба нисша,
опитваща се да опише
природата на феномена,
наречен от човека - ВРЕМЕ!

Човек се ражда и живее
в нищожната прашинка време,
която му е отредена -
(Великодушно, при това).
Въобразил си, притежава,
това, което Бог му дава!
Или, че то му е подвластно.
Самозаблудата е ясна:
- На ВРЕМЕТО сме ний подвластни!

За ВРЕМЕТО е безразлично,
кога и кой живял е в него.
Живял е миг, а то е ВЕЧНО!
То със това се забавлява,
като моментен шанс ни дава
да си помислим, че сме вечни.
Че разполагаме със него.

Та ТО не ни и забелязва!
Човек се ражда и залязва.
И малките, нищожни язви,
които правиме във него,
ТО мигновенно ги замазва.
И ги запълва със прашинки,
нищожни като нас, мънинки...

Непознаваемото ВРЕМЕ!...
Безкрайна и Велика Тема!
За мен, проблем е непосилен.
Да го опиша, съм безсилен!...

14.05.2025 г.