автор: BoboDux

Хвалих те. И палих тежки свещи.
Хвалих те, ала душата беше празна.
Над Божията земя зееше бездната.
Водопадите шуртят като надгробна песен,
разпръскваща живот без път и смисъл.
Като елен се втурвах към потоците,
а те отдавна са пресъхнали и жадни.

Хвалих те. И палих тежки свещи.
Хвалих те, ала душата беше празна.