автор: traveling_musician

В памет на Ваня

Природата отново ни говори
с безкрайния си кръговрат.
Отдолу никне крехка роза.
Отгоре пада звезден прах.

Дали ще бъдеш вече спомен
по своя нежен женски път?
Дали скръбта ще дращи с нокът
по церебралния ми стълб?

Дали сънят ни ще се рови
из яворовските ни дни?
Дали ще бъдем отговорни
за две очи, изтекли в стих?

Дали на съмване ще кажем,
че кръговратът се обръща?
Дали си тръгнала напразно,
щом утрините пак те връщат?