автор: Oldman

Макар и със косица сива,
жена ми още е красива.
Понякога това ѝ писва
и си я жълта боядисва.

Прилича ми на Доналд Тръмп!
И като него тя е „Бръм“!
Това е тя: - Жена от класа.
Направо аз я превъзнасям!

Косата с книжки си навива.
С тях тя си ляга и заспива.
Тогаз е толкова красива!
Така ѝ ролките отиват!

Макар и с ролки във косата,
и пълна с бръмбари главата,
спокойна, ведра и щастлива,
щом като легне, в миг заспива.

А сутрин, като ги развие,
във букли се косата вие!
Пред погледа ми, ако щете,
разцъфнало е сякаш цвете!

Днес слушам как щастлива пее,
направо, мисля си: - Славéй е!
Гласът си в трéли тъй извива!
И пее толкова красиво!

- На младост, с младостта живей,
на старост – яж и дебелей!
- Лицето си мажи с помада,
по-дълго ще изглеждаш млада!...

Да, текста е дълбок и смислен.
По-силен аз не бих измислил!
Заслушах се и кеф ми стана.
- Да я обичам, не преставам!

Такава ми е сладурана!
Тъй силно ми сърцето хвана!
Не е жена, а цветна пъпка.
Направо те побиват тръпки!

Че аз обичам мойта Вела,
това го знае цяло село.
Вий казвате, че бѝла стара?
- Ще я изям със пеньоара!...

Да я обичам не преставам.
Знам, любовта не остарява.
Тя като вино отлежава:
- С годините, по-силна става!...

08.05.2025 г.