автор: rudetina

Здравей самотнико в нощта за двама,
останал сам след тежък ден,
затворил страница от свойта драма
на самотата пак си в плен.
Аз зная как боли душата
над всичко щом се спусне мрак
и гостенка е самотата
прекрачила без стъпки твоя праг.

Разбирам как душата ти копнее
за обич истинска сама в нощта
и като моята сега се рее
търсеща в покоя топлина.

Как искам да съм приказната Фея,
която спътник да е в твоя път,
сърцето ти за мене да конее
макар, че съм от кръв и плът.

Не мога аз да съм аз Жената,
която с теб живота да дели,
но толкова се моля на съдбата поне приятел да ми бъдеш ти!