Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: toni13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14200

Онлайн са:
Анонимни: 487
ХуЛитери: 5
Всичко: 492

Онлайн сега:
:: pastirka
:: libra
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: poligraf

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2025 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтихопатия
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

Пустотата подхвърля своя брод
в душата ми от мрачина изтъняла.
Аз съм самотно човешко гнездо.
Оцелявам някак, без всъщност да живея.

Лаконичните залези си отиват
един след друг в своята несрета,
а аз все кръжа
около себе си в затворен кръг
и чакам самотата си да оттъгувам.
Макар да знам -
тя ми е изящна спътница -
няма да се смили,
няма да се смали дори,
а отново ще ме сътвори,
ако и да не съществувах.

Аз съм мълниеносна и нежна измислица,
безумен ритуал от оскърбени думи.
Искам само да умра.
Да ме няма.


Публикувано от BlackCat на 02.05.2025 @ 16:06:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Вали дъжд и бутат къща
автор: LeoBedrosian
880 четения | оценка 5

показвания 32663
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Стихопатия" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Стихопатия
от Lefty на 02.05.2025 @ 18:54:28
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна! Смисълът на живота е именно да осъзнаеш самотата си и да я обикнеш още повече.


Re: Стихопатия
от elsion на 03.05.2025 @ 22:46:54
(Профил | Изпрати бележка)
Е бива ли сега такава поанта... Я бегом марш да се срамуваш в ъгъла.

(Обаче пък заглавието е един път, стихопат такъв:)


Re: Стихопатия
от sofia_air на 17.05.2025 @ 02:51:54
(Профил | Изпрати бележка)
Вечният въпрос за смисъла на живота, на който няма отговор.


Re: Стихопатия
от libra на 25.05.2025 @ 18:34:49
(Профил | Изпрати бележка)
'Студът хвърля едно око на Самотата /която продължава да се вие грациозно, като че ли флиртува с него/, но не проявява кой знае какъв интерес към нея, защото открива пукнатина у мен и усетил, че съм зиморничава се прокрадва навътре.'

твоето стихотворение ми напомни за този мой текст/Неделя/, мълниеносна и нежна измислицо :) и няма да умираш