автор: BoboDux

В зеления тих пламък
на градския парк,
под нарисуваното знаме
има гроб, но няма цветя.
В него лежи млад воин
и спи войнишка съдба.
Минавам край него,
но дори и не спирам -
да прочета поне имената.
Нямам оправдание!
Юли изсипва огън
върху главата ми.
Няма роднини или приятели,
пред него свели глава.
Само лястовица прелита.
Шумолят тихо тополите.
Пейка в уютната сянка.
Пада със шепот листо.
Пътеки от четири страни.
Това е, което остава -
изкъртено знаме,
бурени и тишина.
Отвъд всичките почести
надвисва пак самотата -
кънтяща и оглушителна.
Свеждам очи и си тръгвам,
за да не нарушавам покоя.
Нека почиват момчетата.
Над тях свежда клони
единствено само тополата.