автор: Oldman

Днес за мен денят е тъжен.
Отбелязвам три години,
откак моята съпруга
безвъзвратно си замина.

Да, Великден е и зная,
че е Празник, Светъл ден.
Заедно с това, обаче
той е тъжен ден за мен.

Изключителна съпруга,
и то чак до старини.
Аз със нея свързвам само
най-щастливите си дни.

По характер беше горда,
независима жена.
Но с душа бе благородна
и привлече ме с това.

Мога ли аз да забравя,
как от болест повален,
тя за мен полага грижи.
Неотлъчно бе до мен!

Бях сърдечно опериран.
Уж рутинна операция,
ала нещо не вървеше.
Силно вътрешно кървеше.

И така, през два – три дни,
аз бях шест пъти отварян!
Просто уникален случай,
който рядко се повтаря.

Настанен в отделна стая
и със грижи обграден,
може би бе любопитно,
как ще свърши туй за мен.

Затова и разрешиха
на жена ми и сестра ми
в нощите да се редуват
и така да са до мен.

Може би, последен жест.
Спомням си го и до днес:
- На стол през нощта стояха.
Така, седмици наред.

Във кошмари потопен,
плувах между двата свята –
на Живота и Тъмата.
Но успях да се измъкна

и видях пак Светлината.
Може би това дължах го
аз на нея, на ЖЕНАТА!
С мен изнесе тя борбата.

Пак се върнах към живота.
Кризата преодоляхме
и отново заживяхме.
С малкото, щастливи бяхме...

Но се поболя жена ми,
после дълго боледува.
Ни веднаж не се оплака,
нито чух да се преструва.

Тъй почина, във съня си.
Най накрай успокоена.
И в смъртта си бе красива,
но далечна... Бе студена...
.......................................
В мислите се Нея виждах,
боядисвайки яйцата.
Първото яйце червено
бе за нея отредено.

Тя е неотлъчно с мен:
- В мислите и във съня ми.
И за нея аз се моля.
ТЯ! е моята икона:

- В мир почивай, моя скъпа
в тихия Небесен Рай.
Ще се срещнем, ти ме чакай.
Всичко земно има край...

20.04.2025 г.