автор: idan1

Напористо топъл,
задуха есенният вятър.
Кът неподветрен,
открих аз уютен.
Там бури има,
няма студове,
нежен полъх,
са тамошните ветрове.
Не вият като страшни хали,
поглед мил,
намигване - закачка,
егото гали.
Къде и как е
мястото вълшебно,
тук не се казва,
всеки търси,
всеки сам го открива.