автор: Oldman

Перник е особен град.
С винкела е познат.
Там живеят силни хора
със които се не спори.

Имат специфични нрави,
винаги се смятат прави.
Те са със глави корави.
Трудно с тях човек се справя.

Там живееше и Сашко,
малко пернишко момче.
Като всички аутисти
беше със душица чиста.

В Перник всички знаят, че
това мъничко момче
много в къщи се не свърта -
планината го влече.

Пръв приятел беше с Мечо –
малко розово мечѐ.
Сàмо то на този свят
му е като роден брат.

Казват, Мечо имал майка.
Тя живеела в гората,
с неговите двама братя.
Така поне Сашко смята.

И на Сашко във главата
завъртяла се муха:
- Търсят майката на Мечо.
Тя къде ли е сега?

Сашко е добро дете
и наясно е добре
как без майка се расте.
Всеки ще го разбере.

А пък сашковата майка,
тръгнала бе по света.
Изостави го самичък,
а така я той обича!

Докато на Мечо мама
близо някъде живее.
Затуй скитат из Балкана,
поне да намерят нея.

- Търсят майката на Мечо.
Казват, не била далече
и живяла в пещера,
вдън вековната гора.

Ето, скитат девет дни,
търсят някакви следи.
Без храна и без вода
скитат денем и в нощта.

Сашко тънко е облечен,
а навън е зима вече!
Вече е девети ден
и е капнал той съвсем!

А в града и във страната
подозираха бащата.
Затова той бе разпитван
със детектор на лъжата.

Всички гледат новините
с погледи в екрана впити.
Уликите са неясни,
с това всички са съгласни.

И от цялата държава
да го търсят не престават.
Бавно времето тече.
Търси се едно момче.

Най-накрая бе открит.
Бе далеч от поглед скрит.
Сврял се в някакво дере,
вече той душа бере.

Здраво хванал се за Мечо
със последни сили вече.
Оцелял е девет дни!
На туй всеки се дивѝ.

Бе веднага той нахранен
щом намерен бе в Балкана.
В „Пирогов“ бе настанен,
с топли грижи обграден.

Нека да е жив и здрав
перничанина корав!
Влязал в дивата природа,
той обедини народа.

Герой национален стана.
Сам-самичък из Балкана!
И ако попитат мен,
казвам, „Сашко – президент“!


22.11.2022 г.