Не сънувай, че започваш
с мен отново и начисто.
Оня недоплуван остров
се оказа е измислен.
Думите. Със тях се свиква.
А и лесно се забравя.
Жестът се превърна в тикове.
Тостовете - във натравяне.
И светът се преобърна.
Всъщност - плоска е земята.
Чакал си ме да се върна?!?!
Аз (оказа се) съм краткост.
Мимолетно, мимоходом…
Мила, милост, мисъл ...Мина.
Болката остана мода,
с нафталин прибрана в скрина…
Не сънувай, че се връщаш.
(То пък май не ти и стиска.)
Резервации за връщане
има, но са в друга приказка.