автор: shiderov

Отвикнал съм да публикувам в хулите. Не съм го правил двадесетина години. Извинявам се на хората които са прочели текста от вчерашната публикация. Там не е цялата първа глава. Сега вече главата е тука. Ще се радвам на коментарии, каквито и да са те. Безпокоя се дали е издържан логически текста. Понякога ръцете изостават от мисълта. Уж чета и преплррочитам и някъде даже поправям грешки но-о...

Глава първа.
„Обратен път няма!“

/май-декември две хиляди двадесет и четвърта година/


Вече няколко часа лежа в леглото си в стая на хотела „au vieux Richard“ в Сент Луис, щат Мисури, САЩ и не мога да се успокоя. От една година насам си зная че съм карък, ама чак пък толкова! Последната година беше кошмарна за мен! Напоследък, за по малко от три и половина месеца ми се случиха толкова много неприятни неща, че не зная, как не „превъртях“ и оставам нормален човек. А и ми предстои да обмисля и приема решение за бъдещият си живот...
Първото с което започна този ми карък, беше елементарна вирусна жълтеница. Възприех го като жестока шега на съдбата. Наистина много жестока шега защото конкретно тази вирусна инфекция се оказа неизличима и аз умирах...
После мен ме преместиха във пространството и времето... Руснаците. Техниката некачествена, руска не съветска, типично по руски не проработи щатно и хронокапсулата не ме пренесе в началото на първата половина на деветнадесети век в САЩ а чак в средата й. Трето е че аз след като попаднах непонятно къде в щатите убих негър, а после участвах в престрелка. В престрелката убих още четири човека и плених един. За четиримата убити от мен и за един пленен получих парична награда и разбира се трофеи. Връчиха ми наградата тържествено с фотографи и вестник. Вчера бях мъртво пиян – преодолявах „културния шок а днес трябва да реша как ще я карам занапред. Но да карам подред, да си спомня миналото за да очертая бъдещето си...
Аз съм Крум Крумов Найденов. Името ми го измислила директорката на детския дом. Не познавам родителите си, но когато след години започнах да работя в ДАР /държавна агенция разузнаване/,, ги намерих по документи. Майка ми е българка, баща ми циганин. Всъщност баща ми е цигански мелез от смесен брак. Неговият баща – дядо ми е сливенски циганин а неговата майка – баба ми е украинка от Коми, Русия. Всъщност по произход и баба ми е мелез - произхожда от смесен украинско-комяцки брак...
Та този мой цигански дядо по времето на социализма работил в Коми като дървосекач. Там намерил украино-комячката и се оженили. Там в Коми се родил и баща ми. Баща ми бил кръстен Сергей Деянов, в чест на любимия герой на дядо ми от филма „На всеки километър“. Като свършил договора циганският ми дядо се прибрал в България, заедно с жена си. Украинката от Коми до този момент мислела че е изтеглила печеливш билет от лотарията, но като видяла циганският квартал в Сливен, съседите и къщичката от преплетени пръти измазани с глина, зарязала мъж и дете, и веднага поела назад към Коми АССР...
Така татко ми останали без майка а дядо ми без жена!
По същият начин постъпила майка ми. Залюбила се с хубав, красив, висок, със сини очи, строен Сергей - красавец а ла Стефан Данаилов а когато забременяла непланирано и като видяла къщичката в Сливен, се отказала от мен и ме оставила в дом майка и дете. Така че в мен освен българската половина има четвърт циганска и по малко украинска и комяцка. Казват че мелезите са физически по крупни, издръжливи и жизнеспособни и много здрави, също като мулетата. И аз така; жизнелюбив съм, упорит, много силен, висок сто и деветдесет и един сантиметра, атлетичен с тънки, финни черти на лицето, със синьо-зелени очи, черна чуплива коса и леко мургав...
Първите ми спомени са от дом за деца лишени от родителски грижи село Хърсово, Шуменско. Още оттогава съм си поставил за задача да успея в живота, да се реализирам добре, един ден да създам нормално семейство и да имам много деца за да се грижа добре...
Обичам тази България, която не се е отказала от мене, въпреки че моите родителите са се отказали от мене! Обичам България и българите, които се погрижиха да ме изхранят, израстят, облекат, изучат и ми дават шанс в живота да съм някой а не нещо!
Учих много упорито, в „учението е спасението“ и освен задължителните предмети наблягах на езиците а също спортувах много, заради „здравото тяло“ в което е „здравия дух“. Спортна стрелба с пистолет и пушка, конен спорт, туристическо ориентиране, плуване, бягане на олимпийски дистанции. Спортувах не заради отличия и медали а именно заради „здравия дух в здравото тяло“ Така че освен физическа форма говоря и пиша правилно английски, немски, руски и даже гръцки...
Но да не се отвличам в мислите си и да не се самозэрецавам влюбено в себе си!
Завърших с отличие началното училище в Хърсово. После с отличие СПТУ, /средно професионално училище/ по специалност студена и топла обработка на металите, а след това „рибарското училище“ бургаският колеж по корабоплаване и получих степен бакалавър и специалност корабоводене и навигация. После в съответствие с обичта и признателноста си към България, виждайки че на българите не им пука за държавата им, реших да служа на държавата, да я пазя и гарантирам нейната сигурност и цялостност и-и... Постъпих във великотърновския военният университет. Завърших го с отличен успех, по специалност военнополево разузнаване и диверсии, там се увлякох от оръжията и за себе си факултативно изучавах оръжейното дело. Не прекратих да се занимавам със спорт но вече беше така, спорадично с коне, а основното беше стрелба с пистолет, снайперно оръжие, пистолет. Даже един стар майор – инструктор по стрелба с пистолет, забеляза че съм приучен „на дясно“ „левичар“ и започна да ме подготвя на стрелба с два пистолета „по македонски“ боен стил, ако може да се вярва на майора създаден в шолата за запасни офицери в Княжево през която школа са преминали повечето от офицерите работли за РО /разузнавателното отделение/ на военното министерство, както и много наши видни българи участвали в борбата за освобождаване на Македония и демонстрирали на целия свят „стрелба по македонски“. Та прочие, спортните ми дисциплини по това време, освен усилено със стрелба се занимавах и със СРБ /джуровския специализиран ръкопашен бой/ и Сават – конкретно марсилски матроски стил „шосон“. „Сават“ е ръкопашно бойно изкуство наричано неправилно френски бокс, където ударите основно са със крак обут в обувки, тежки обувки а шосона не изключва и използване на подръчни средства, абе чист уличен бой... Сават днес не е популярен даже във Франция, там днес са популярни нежните отношения между мъжете и семейната двойка Макрон ги стимулира тези отношения. Та прочее...
Завърших военното училище, но не ме разпределиха в поделение на армията а ме изпратиха във МВР. Във МВР ме назначиха в някакъв щат дадоха ми заплата и ме изпратиха да уча в техният университет. Завърших този университет „екстерн“ без да се явявам на лекции а само по задължителните дисциплини и учебния материал полагах изпити след самоподготовка и след две години, вече в звание съответстващо на армейски старши лейтенант ме преназначиха във една служба към ДАР. Последва командировка в щатите и обучение в специален учебен център „Ферма“ на ЦРУ... Върнах се получих повишение във звание съответстващо на армейски капитан и-и...
От тука тръгна каръка! Половин година след като ме назначиха тъкмо се подготвях за „мисия“ зад гръница взех че се разболях, вдигнах температура, отидох на доктор, казаха ми „вирусна жълтеница“ и че настаниха в болница на МВР. Не можаха да ме излекуват и ме изпратиха в инфекциозно отделение на правителствената болница но и там след месец вдигнаха ръце с обяснението: – „българската медицина е безсилна пред твоя случай, надежда само на специалната клиника в Петербург Русия, там има специалист, който понякога успешно лекува подобни случаи“ но нали разбираш сега санкции...
Удавника се хваща за сламката! На мен не ми се умира, млад съм и ми се живее, лошо ли е да не искам да умра а да искам да живея?
И ето ме, юни две хиляди двадесет и четвърта година, без подробности, те са държавна тайна, аз съм Русия в клиника край Петербург. Още на първата визитация специалиста, възрастен професор, като прочете болестта и като видя резултатите от някакви анализи се шашна и даже се зарадва. Възмутих се вътрешно – аз умирам а тоя се радва! После три пъти ми правиха анализи чак и ДНК, все едни и същи резултати, останах с впечатление че професора получава „душена ерекция и еякулация“ докато чете анализите, таака се радваше. После ме отделиха в отделна „лукс болнична палата“, както му казват руснаците, ама такъв лукс навярно няма даже и в правителствената болница във България. И почнаха да идват едни специалисти и да ми правят едни анализи дето по моему нищо общо нямаха с хепатологията. И един ден се насъбраха в „палатата“ ми тези петнадесетина специалисти, от тях няколко човека по изправените стойки стойки на които и по оценяващите очи, които всичко виждат и нищо не пропускат се досетих - тия са от службите, към българските такива и аз принадлежах докато се разболея. А болестта напредва, вече сам едва ходя до едното място а в банята влизам и се къпя със санитарки. Е то си е приятно де, като почнат да ме обтриват едни млади санитарки, природата си е природа дори и за тежко болните, но само приятно, нищо повече не е възможно за изтощеното ми тяло. Та прочие тая комисия ме призна за напълно годен и започна след това едно-о...
Сутрин ми слагат система идва един доктор слага инжекция в капела, от което на мен ми става приятно и мозъкът ми като да се отваря подобно на попивателна гъба и започва да работи с турбо ускорител. През това време на мен ми четат лекции за съединените щати и руската империя през последните години до гражданската война в Америка 1861-1865г...
Да се смееш ли да плачеш ли? „Нерде Ямбол - нерде вирусен хепатит – нерде история и история на дипломацията конкретно Русия, САЩ, и въобще световна през ХІХ век досежно щатите и Русия!?
Ето и сега като се замисля всичките „лекции“ ми изплуват в главата; сребърна криза, парична реформа, съдържание на злато в долар и рубла, Кримска война и руска икономическа криза, предпродажена инициатива за Аляска, политици, велики князе, императори, президенти, държавни секретари, политическа ситуация, посланници и упълномощени министри на държавите, фотографии, имена, етикет, военно дело, и прочие и прочие. На всички мои въпроси, телодвижения, душевни терзания и прочие отговарят – лечението върви не забелязано за тебе, относно обучението ,така трябва, потърпи ще бъдеш здрав, прав и ще си живееш живота както си поискаш!
След четири месеца месеца такива занимания, дойдоха трима в бели престилки, това са хора които приличат на зъбатите хищници от моето управление в ДАР. Всички показаха червени картички с надпис „федерална служба за безопасност“. Най-младшият се представи Волков, старшите мълчаха. Вълков обясни че е мой куратор. Ха сега де!? Та ми обясниха че знаят всичко за мене. Оказа че знаят повече за мене, отколкото аз знам за себе си. Човека ми каза – всичко което нашите служби имали събрано за мене им го предали – нищо че в момента сме евентуални противници, нашите мен вече са ме „отписали“ – безнадежден случай, медицината е безпомощна. Руският „разведчик“ ми предложи ми едно нещо – живот. Живот за мене, гарантирано на петдесет процента. Ако имам шанс ще оживея, въпреки че вече се вижда, усещам аз – отивам на умирачка и съвременната медицина не се справя с моя случай. От мен се иска доверие, да им се доверя и ще оцелея а в разплата след като оцелея трябва да гръмна едни хора и разбира се след покушението, мога както искам да живея, ще ме обезпечат предварително със пари и злато. Дават петдесет процента шанс за оцеляване. Ако не приема, то със сигурност сто процента умирам, докторите ми дават максимум още два-три месеца живот на животоподдържаща система...
Ако удавника се лови за сламка; то умиращият се лови даже за надеждата, аз се улових за шанс от петдесет процента да остана жив!
Съгласих се. Килър? Защо не! Моят живот, срещу друг живот?! Лично за мен моят живот ми е по-ценен! Защо не, аз съм все още само на Христова възраст, карам тридесет и третата си година!? Примерно тези – жертвите, под стимулатори ги изучих - снимки, биография, привички, адреси, ресторанти и прочие известни за тях – отвратителни хора! Прочие и получих пълни заверения, че моята мисия няма да се отрази на България прочие както и правото да не я проведа ако реша че мисията може да има антибългарска насоченост, разбира се дадох разписка за неразгласяване на информация...
Жертвите? Единият, барон фон Щьокл Едуард Андреевич, руски пълномощен министър в щатите в средата на ХІХ век. Здрав мъжага със шкембенце, почнал да оплешивява и с къдриците на челото прикриващ лисината си, има бакенбарди до средата на брадичката. Скрит педофил. Предател! Предал матушката Русия. Един от главните инициатори и непосредствен преговарящ за продажбата на Аляска. От тук и икономическата слабост на Русия. Според изчисления на руският академик Владимир Афанасиевич Обручев само добивът на злато в Аляска до 1915 г. е донесъл на американците около 200 милиона тогавашни долара. Ето как Америка е дръпнала напред... Вторият е американският държавен секретар през 1960 г. Уилям Хенри Стюарт, намръщен хилав старик с провиснал нос и права побеляла коса, експлоататор и финансов играч, възползвал се от икономическата слабост на Русия в периода на важни реформи – освобождаването на руския народ от крепостното робство...
Според това, което мога да зная като информация, защото великият Суворов е казал че „руският войник“ а аз временно съм такъв, „трябва да си знае маньовъра си“излиза така:
Решили руските служби, аналог на нашите български за национална сигурност, към които принадлежах до заболяването, да „дръпнат аляскинското златното чердже“ „изпод краката на щатите“ и понеже днес „много им се иска но дупе не стиска“ то решили да направят това в миналото. Идеята дал стар и повече информиран специалист „изкопаем мамут“ от времето на великото КаДжеБи. Съвременните наследници извадили от чекмеджетата един стар съветски проект, проветрили го от нафталина, изтупали прахта от папките и го реанимирали, въпреки че на времето съветските специалисти го оценили като недостатъчно ефективен и го закрили малко преди разпадането на СССР...
Става въпрос за транспортиране във времето, проект страшно много енергозатратен, много неточен и недостатъчно животоосигуряващ. Примерно за да се задейства една хронокапсула, то Москва и областта й се оставят за половин час без ток, толкова много енергия потреблява устройството. Примерно точността във времето е плюс – минус двадесет и пет години а точността във пространството е плюс минус хиляда и петстотин километра от точката на прицелване. Примерно петдесет на сто от живите същества оцеляват а останалите петдесет се превръщат в кървава каша или в „растения“. И още куп недостатъци. Проекта модернизирали; вместо лампови електроизчислителни машини, са го направили със чипове от „френски перални машини“ по образец на ракетите които правят през последните години. Освен това събрали всички биометрични данни на оцелелите хора след опитни преноси във време и пространство и ИЕИИ /изкуствен електронно-информационен интелект/, увериха ме – създадет от френски чипове, същите като в автоматичните перални. Та ИЕИИ дал усреднените биометрични и ДНК показатели за хора, които имат шанс да оцелеят при хроно пренос. На тези показатели отговаряли седем човека. Понеже енергомощностите на европейската част на Русия могат да се фокусират за половин час и да дадат възможност да се пуснат едновременно осем хроно-капсули, проекта бил за осем човека и осем хронокапсули. Две групи за зачистване предателите и инициатори на продажбата на Аляска; едната в Русия втората в Америка. Даже и да е по-малък от петдесет процента шанса за оцеляване и преодоляване на културно-историческият шок, все ще останат хора и ще изпълнят задачата. Моите биометрични данни деветдесет и девет на сто отговаряли на показателите дадени от ЕИИ. Сред останалите колеги се събрали само седем човека със показатели между 85-92%...
Съгласих се, да гръмна пълномощният министър на Русия в Съединените Американски щати, държавният секретар на щатите Уйлям Хенри Стюарт, да взривя руското посолство, заедно със посланника, така че да се унищожат подготвяните от Щьокл планове и преписка по продажбата на Аляска и точка...
Уточнявахме екипировката по абзаци... Създаваме легенда, съответно документи. Избираме и подготвяме дрехи, храна, финансиране, оръжие. Специално „вбиват в главите“ за недопустимоста он изтечане на информация и която ще даде тласък в „сащианската“ оръжейна техника и технология. Не трябва да се допуска САЩ да доминират във новото бъдеще! Като че ли сега не им стига че имат и изучават извънземните технологии...
Та оръжие, дрехи, пари от епохата, разбира се съобразено с моите предпочитания. Пари – три килограма в злато, точни реплики на монети, английски, френски и амероикански. Лично за мен, за моето бъдеще там. Три килограма сребро в сребърни американски долари и английски банкноти от „банк оф ингланд“ на стойност десет хиляди фунта стерлинги от 1855г . Среброто и банкнотите за преки разходи по изпълнението на задачата и за легендиране на английско участие при евентуално „изтичане“ на информация.
Защо пари за моето бъдеще там? Руснаците са идейни хора, но са наясно че идеите подкрепени със злато са по-лесни за внедряване в живота. Защото моето бъдеще там? Просто не съществува машина гарантираща връщането.
Съветските конструктори създали еднопосочна машина и закрили работата по проекта. Проекта е недовършен заради безперспективност. Дори със чиповете от френски перални няма как да бъде модернизиран и да се монтира „реверс“, просто няма вече такива специалисти в Русия които да завършат логически „машината на времето“. Пък и няма време, идват избори и не се знае какво ще става с отношенията Русия-Америка...
Така че ако оцелея петдесет на петдесет са шансовете ми, ще се наложи да живея там в ХІХ век. Да не се притеснявам за болеста! Ммашината на времето деструкторизирайки човека на атоми и го пресъздава обратно в точката на попадение по ДНК на практика регенерира човека и частично го ревитализира. В процеса на регенерация машината изключва и не пресъздава всички форми неотговарящи на оригиналната ДНК. Интересно е че със помощните средства и животни нищо лошо не се случва, виж със пластмаси и прочие изкуствени материали, както и със някои взривни вещества проблем! Получавало се голямо красиво бум. Така че категорично само пироксилин, тротил, и никакви други идкуствени материали. При влизането в хронокапсулата, тоест това било нещо като аръчен тип еднометров тунел, машината автоматично дезинтегрира всичко и го възпроизвежда в точката, условно на прицелването. Същото е и с материалите. Ограничение по тегло на преносимите обекти съществува. При моето състояние тоест останал под шестдесет килограма са съгласни да удовлетворят моите предпочитания в повече сребро, златото е три килограма и половина килограма и точка но среброто е много по-евтино, така че съм със девет килограма и отгоре сребърни точни реплики на американски еднодоларови монети обр1856 г...
Моите данни са уникални, единственият човек със биометрически данни почти сто процента съвпадащи с тези от изчисленията на ИЕИИ. Нещо повече аз съм профи и ми доверяват, още повече че нашите служлби по стара традиция са си нелегален клон на руските, въпреки че сме в НАТО и Есъюза. Дрън-дрън-дрън!
Подписах съгласие и контракт. Просто изтичаше времето на действие на стимулатора и понеже нямам избор, и понеже на мен ми ставаше все зле да слушам агитации и обяснения...
Даже не усетих кога дойде времето на старта, дванадесет часа стимулатори и обучение, дванадесет часа полумъртъв ежедневно, чак загубих представа за времето...
В последният ден на декември двадесет и четвърта, натъпкан със животоподдържащи и стимулиращи лекарства ме качиха на кон, за опашката му вързан товарен кон, на самара два продълговати съндъка от „балза“ с нужното и напред в тунела...
Седя в седлото, треперя от студ и се „дзверя“ на снега, може да е последното което виждам а в паметта ми проблясва „... електромагнитен импулс ... разпадане, дезинтеграция, структуризация ... проектна стойност за пуск на единица шест милиарда долара ...“ Като през стената от плексиглас чувам от репродуктора команда – „Старт!“ Светнаха лампите на входа в арката-тунел и пространството заключено в нея заприлича на синьо-бял екран със трепкащи по него бели искрички от статично електричество. Също като филма „Старгейт“! Тихо, протяжно и дразнещо зави сирена. Коня натрениран, всичко им е разчетено и подготвено на руснаците, трепна и без да чака покана сам тръгна, тегляйки след себе си товарният кон. Преди да хлътна „в тунела“ виждам редом тримата от нашата група, също като мене на коне. Чакат моето преминаване. Аз преминавам първи, подсигурявам, все пак съм с най-висок процент на съвместимост и следователно имам на-висок шанс за оцеляване при прехода! Не е добре да се почва с провал! Успях да се самоуспокоя - „аз и така умирам“! Господ няма да ме остави, ще ме пренесе и ще попадна в Америка“. Стиснах очи и започнах да чета „Божията молитва“. Спомних си за Бог когато „гръм удари“...