Марта седмица се мръщи
срещу Слънчо всемогъщи.
Свивахме се всички вкъщи.
Ала Марта не устиска
и след зимен студ и мрак
вдигна белия байрак.
Иде Пролет лекокрила!
Беше се дълбоко скрила
под килим от шума гнила.
Ала беличко кокиче
появи се и окичи
потъмнялата земя.
А след него минзухари.
И те в луда надпревара
с теменужките свенливи
методично и красиво
са полянките покрили
с нежната си красота.
Пеперуди пъстрокрили
на рояци са се скрили
на девойките в стомаха.
Пърхат своите крила.
Откъде ли долетяха?
Защо точно там се свряха?
Пролетта ли ги събуди?
Питаме се и се чудим.
Как снабдяват се с храна?
- Тез природни чудеса,
тях не можеш ги разбра.
- Нектар със хоботче пият
в задстомашната жлеза.
И в главите на момците
също пълно е с инсекти.
Бръмбари и буболечки
им създават доста пречки.
В мозъците им живеят,
веселят се и щуреят.
Усложняват им живота.
Правят ги на идиоти.
Пролет мила, животворна,
вече си дошла. Безспорно.
Чакахме те цяла зима!
Разгеле, не ни подмина!
20.03.2025 г.