автор: Oldman

От сабахлем със надежда
аз към ХуЛите поглеждам.
Търся нещичко, с което
да запълня битието.

Братя и сестри поети,
времето си не жалете.
Нещичко понапишете,
страницата запълнете.

Дори да са два-три реда,
кой ти дължината гледа!
Важното, че правиш бройка.
Пишѝ със такваз настройка.

То, и аз поет се пиша,
въпреки че май издишам.
На моменти ставам смешен.
Но пък кой ли не е грешен?

Казвам си, не съм във ред
да се правя на поет.
Писал съм и като млад -
правех се на тарикат.

Щом обаче остарях
пак се върна този грях -
да се самоизявявам.
Дърт поет реших да ставам.

Глупости на търкалета!
Кой ценѝ го днес поета?
Днес над всичко е парàта.
Тя диктува правилата.

Но, да кажем суетата
самочувствието вдига.
А ума за да тренираш
и поезията стига.

Драги ми сестри и братя,
май това ни е съдбата.
Здраво хващайте перата.
Все пак сте поети, смятам!

Пак приканвам ви, пишете!
Времето си не щадете.
Всеки труд си заслужава
че след вас следа остава...

19.03.2025 г.