автор: Mojsei

Топъл януарски ден. Нито син, нито червен и съвсем не злостен.
Нося непосредствената невинност в ръцете си - внучето, което е на три месеца. Батко му подтичва покрай нас, а майка им е с обичливо приготвената количка, приличаща на модерните джипове.
Бебето е спокойно само в нежна ппрегръдка и това вече затруднява ежедневието на дъщеря ми. Нуждае се от помощ...
Пренебрегнах целувката на Естела...Опитах се да й обясня. Каза, че разбира, но тънката сянка на съмнението прелетя през женската душа.
Разсъждавам за новите измерения на човешкото общуване и внучето ми сякаш се всушва в туптенето на сърцето ми.
Пристигаме на удобната училищна площадка, където бебето е готово да ни дари с безразличието си, притихвайки в бронираната си количка, защитено от поривите на обезумелия свят.
Започвам играта с очакващият ме малък Приятел, а тя с него е на високи обороти - той е мишка, аз - Котка, която го преследва, но когато го хване му пее песен...
И други майки са извели бебетата си в слънчевия и ласкав януарсски ден.
Как да обясня на Естела, че целувката й трябва да почака? Как да направя така, че да не се почувства пренебрегната? Как да укротя възмущението си от цялата тази дивотия?
Но Януари си носи и своите изненади, както и всеки друг месец, ден или миг от ежедневието. Зная това по трепета, който нося в душата си, особено... когато видя да се задава тълпа от ученици...
Най-наппред мина групата на момичетата - 12-14 годишни, прилично облечени и с въртящи се очички. Приятно е за моята възраст, когато установявам, че децата ми обръща внимание. Невинност, сродяваща се вече и с наивността.
След трите девойчета, тревожно, но привидно безразлично дефилира групата на момчетата. Подминават ме с подчертано безразличие. Опитват се да ме подведат...
Спирам и съзерцавам общата картина на огрения в слънчеви лъчи училищен двор, когато Януари се разбесня - момчето с жълто-черно яке се откъсна от своята група, която сякаш го изстреля върху момичетата. Нанесе жесток, масивен удар с крак в кръста на русокосата хубавица... Чух я как изстена като ранено животно. Тялото й се огъна под неочакваната подлост...
Понесох се към групата, където жестокостта бе решила да се самодоказва... Исках да съм там в момента, когато ще нанесе втория си удар, за да го слея с един друг, който да бъде защитен от закона. Мозъкът ми пламтеше с януарска злост...
Предупредиха го и той избяга... Огледах се в обезумелите и благодарни очи на накърнената невинност... Ревнах срещу хилещите се млади "мъже". Бяха готови с наглите си обяснения. Взех мерки за безопасността на момичетата. Групите се разделиха. До съзнанието им долетяха няколко акорда на възмутената ми душевност.
Когато се отдалечиха на безопасно разтояние, момчетата ми се изсмяха. Гузната все още подлост тържествуваше...