автор: idan1

Златен лъч над Арно танцува,
педя само и лъчистата му светлина,
върху купола на "Санта кроче",
единствено ще пада.
Зад фасада великолепна,
за вечен покой,
на "великаните" на Ренесанса
"дом" е дала.

В прохладата на вечер септемврийска,
"Давид" "бохемски" с прашката позира,
"Данте" - божествено комедията рисува,
"Леонардо" - "с длето" усмивката дълбае,
загадъчността на Мона Лиза вае,
"Мекеланджело" с "диригентска палка" дирижира,
мъжествеността на Давид композира,
"Росини" като никой друг,
на място нотите поставя с чук.
Сред това съзвездие велико,
на сянка кафе пием с възхита,
мисълта лети във времето далеко.

Санта Мария дел фиори,
"Света дева Мария с цветето",
трета по размах,
изтръгва нашето "Ах".

Мостът на въздишките,
за дамите е рай,
кавалерите бързо стигат,
другия край.

Пред музей "Питти",
да полегнеш на асфалта,
с гълъбите закуската си да споделиш,
да вкусиш атмосферата флорентинска,
да те облитат птичките волни,
върху теб да кацат,
девойки наоколо плажуват,
бира пият, погледите мъжки любуват.
Това е то усещането безпределно,
значима част си от живота,
от велика сила сътворен.


Флоренция - изкуството
световно събрала,
като в кутия за бижута,
мъничка - неподражаемо красива.