автор: Markoni55

Важното е да изглеждаме естествено
Наближава 14-ти февруари и си припомних една сладка история с моята приятелка Валя.
Слуката е от времето, когато да си извадиш международен паспорт бе истински подвиг. Безкрайни опашки. Съпругът на Валя имаше възможност да я вземе със себе си на кораб, на който щяха да извършват ремонт по време на плаване. Развълнувани гледахме на картата маршрута и въздишахме.
Курсът на кораба включваше и Малта. Още нямаше интернет, но имаше библиотеки и всяка от приятелките се беше опитала да донесе по нещо, за да обогатим предварително информацията на Валя – все пак за краткия престой да знае къде, какво да посети. Казвам го, защото скоро една приятелка се върна от същата тази Малта, където е била 7 дни. Донесе ни шоколад с рошкови, който купила от Сицилия – имали опция да отидат до там с корабче за един ден. Случи се в този момент да намине един приятел – стар капитан, при това с енциклопедична памет. Чувайки Малта, той веднага превключи на четвърта скорост:
- Ходихте ли на остров Гозо? Как „не”? Та там лично Папа Йоан е отишъл. Там ходят всички, които имат здравословни проблеми и намират изцеление…- следва подробно описание, как се стига до него, колко стъпала водят към параклиса, къде точно са снимките на намерилите изцелението си хора, къде точно са захвърлените патерици и бастуни….
- Видяхте ли единствената подписана творба на Караваджо? Как „не”? - и отново описание на параклиса към катедралата „Свети Йоан”, следват точните размери на творбата 361/520 см……
- А знаете ли за великата обсада на Малта? Знаете ли с каква многобройна армия е разполагал турският флот и въпреки това е бил разбит от рицарите, защитаващи Малта?
- И преди да каже цифрата, реших да го стопирам:
- Моля поименно, кейптън, поименно…
Тогава той се усети, че е прекалил. Приятелката ми останала с убеждението, че не е ходила въобще в Малта, побърза да си тръгне.
Та подготвихме Валя за пътуването, като междувременно атакувахме опашките пред гишето за паспорти. Бяхме се разпределили на часове – от отварянето, през всеки час едната сменяше другата / все пак бягахме от работа за по един час и всеки можеше да оправдае отсъствието си/. Валя трябваше да се появи в последната фаза, като наближим заветното гише. Случи се, че бях точно във финалната смяна и реших да остана с нея, което се оказа спасяващо положението. Точно когато приеха всички документи и почти си отдъхнахме с облекчение, дамата на гишето се взря в снимката на Валя и отсече:
- Ами тук не Ви се виждат ушите. Трябва да донесете нова снимка. На съседната улица има фото.
Валя хукна, аз останах да пазя реда. След известно време се връща и носи снимка. Подава я на жената зад стъклото и споделя:
- Тук са ме изкарали малко, като джепчийка, но ушите ми виждат ли се? Виждат се!
Дамата взе снимката внимателно, с два пръста, вгледа се изучаващо в образа и заключи:
- Няма значение, госпожо, важното е да изглеждате естествено!