автор: missana

Една калинка търси пролетта.
Намира я дори в изсъхнал слънчев лъч.
Намира я сред свежите цветя
и в избуяла от очакването глъч.
Тя радва се на малките неща:
на капки бисерни от звездна шепа дъжд,
на пъстроцветната притихнала дъга,
простряла арка пак на шир и длъж;
на облачето с форма на листо,
полазило високото небе,
танцуващо последното танго
с пленилите го по случайност ветрове.