автор: idan1

Залезът неумолимо гасне,
рисува уникати в небето.
Надбягване с километрите,
по-бързо и по-бързо,
да стигнем площада
на чудесата...
Там, където от почуда,
на място се стопираш,
"УАУ" - възхитено,
от теб се изтръгва.

Кулата. Наклонената...
От векове закачливо намига,
от високо под друг ъгъл
гледа света.
Тичешком превземам стъпалата,
запъхтян стигам върха,
камбаните целувам,
огласящи вечерта.

Любувам се на мраморния храм,
на баптистерията великолепна.
Бях на едно от
чудесата на света...
Усещане, с нищо несравнимо,
полет на духа,
отнася ме в друго измерение.