автор: ivliter

Какво е есента
със зрелостта на моя поглед,
със слънчевата избледняла сила,
която в дните къси се стопява,
която прекроява всичко
по своята прецизна мярка?
Какво е есента без моя поглед
възхитен от звучните ѝ багри,
без моята усмивка,
без моята хармония в деня лъчист,
без нежната целувка
на приливната тишина?
Не е ли есента една измислица
на времето в ума,
която с нещичко да ни напомни
за предстоящия логичен край
на всичкото което е,
преди да се превърне в нещо друго?...