автор: p12a28n

ТИ научи ме да любя,
ти видя ме в мрака ми загубен!
Ти ме вкара в тази лудост,
ти показа що е милост!

Любов трудна до полуда,
любов могъща, старинна кула,
любов злосторна в нощите немигнали,
любов залостена в разстояния, причини.

Красива си в утрините топли,
красива в студ, отсреща боса.
Красива си в игрите, дива непокорна,
красива в сълзи, чиста и невинна!

Любов, кажи, вече ще ти вярвам?!
Как си толкова мила, щом първо караш ме да страдам?!
Покажи, че си реална, истинска и вярна,
накажи ме ти, любов, обичта да не е...е- за кратко!

Пан.