автор: ivliter

Ухание на зрели дюли
и с него есента въздиша тежко.
От хълма на деня
към мен
се спуска моя някаква проекция.
А от небето, ярко посиняло,
ме гледа прижълтяло слънце с дюлев,
любопитен поглед.
На часовете гъстото желе полепва
по спомените наводнили мисълта ми,
слизащи от обгорялото чело на хълма с мен;
там дето някога съм бил отдавна,
там дето съм мечтал и любил –
там дето загуби от младостта ми
лежат в окапалата шума.
И сякаш се превръщам в този час,
в този нереален свят
на мравката пълзяща, малка,
по гладката кора
на дюлята узряла на живота.