автор: sofia_air

Върбицата наниза огърлици.
Земята светна в нежен зеленик.
Животът закопня да се разлисти
довчера бледен – днес разбулва лик.
Ветрецът стегна стан и се източи.
Застъпва кръшно и премина в танц.
Провира се през клоните нарочно.
Запраши друма.
Гледай – хулиган!
Дотичаха орляци – дребни птици.
Накичиха кафявия букак.
И песента им светло се разплиска.
Не чувате ли, тя е вече в нас!