автор: osi4kata

"За какво си дошла?"- аз попитах смъртта.
Тя мълчеше и дишаше тежко,
и навярно ме пръскаше тайно със страх,
потрепервах съвсем по човешки.
А наоколо кротко цъфтяха липи
и ухаеше. Свят се въртеше.
Може би затова не разбрах, че боли.
Или просто смъртта не болеше.
Духна вятър, разнесе се цвят и покой.
Кратък дъжд се изсипа отгоре.
"Този свят е единствено мой." -
най-накрая смъртта отговори.