Поредна нощ целува ме
след ден пореден...
И мъничко ревнува ме:
"Денят бе лош, зловреден!"
Звездичка пада шеметно,
Земята се върти,
а Марс въздиша трепетно
- целият в мечти...
Една съм аз, самотна
и мисля за едно:
"Дали пътувам още?
Дали ще дойдеш ти?..."
И в сянката на Времето
Пространството ме завлядява...