автор: Parvati

С бързо и гъвкаво движение седна до шофьора. Обля ме топла вълна на задоволство, че ще мога да разгледам лицето спокойно през половинчасовото ни пътуване.
Палеше цигара след цигара. Това подейства успокоително на онази част от загриженото за здравето ми съзнание, която ме бодваше, щом посегнех към цигарата. "Вероятността да умра по-рано е сравнително по-малка" - саркастично си помислих. Пушеше ми се ужасно, но нямах тази смелост. Моята се губеше в коридорите на ранното детство. Отхвърлих добре закрепостената мисъл за страха и се отдадох на чувство и съзерцание.
Чувството, като атрибут на човешкото съзнание, отдавна беше изместило клопките на разума.
Лицето се мярна в суматохата преди това, но освен мимолетно вцепенение, нищо не помнех. Сега, когато наблюдавах предизвикателната осанка, отново ме обхвана неопределено безпокойство. Тогава не осъзнавах, че това безпокойство ще разтърси из основи бронирания страх към всичко, което ме тегли от дълги години и безволево ме възмущава. Усещах как чувството - страх - ме привлича. Вцепенявах се преди да съм чула гласа и пряко дискомфорта чувствах как сладострастния магнит ме дърпа към поредната бездна. В главата ми се мярна мисълта: "…гласът беше като вик от бездна", но от кого - нямах време да мисля.
Категоричните движения, нетърпящи възражение, ме закотвяха с първата си невидима нишка. Пърхащият анатомичен орган в гърдите ми, беше пощурял и караше потоците кръв, стичащи се към него, да се връщат все по-бързо. Само благоприличието все още се държеше на ниво и не позволяваше да се втренчвам безочливо.
Усмихвах се, кимах и с бегло любопитство разглеждах останалите до мен и зад мен, които ползваха речитатива в общ хор. Мелодията беше позната и не си струваше да разчитам отделните секстети.
Устните, които веждах под диагонал, излъчваха невероятна страст. Ясно изразените скули ми напомниха за идеала на една отминала любов. Смалените от умора, всяващи смут очи, гледаха с безразличие. Носът издаваше гордост, неподчинение и любопитство. Тялото се разкърши при думата - кафе. Отново успокоих познатата частица съзнание.
Пристигането отбелязахме с шумно облекчение. Припряно пренесохме чантите, изтръпнали от очакване на ароматното кафе. Когато пристигнах на бара, пред мен имаше двама колеги, а лицето поръчваше.
Взех кафето и се обърнах към двете единствени маси вляво. Бяха заети в съотношение две към едно.
Трябваше да избирам. Изборът с име "Страх" пееше.