автор: mm_mm

Мъгла се стеле над душата ми...
Боли ме всичко и дори
сърцето ми да спре внезапно,
не ще се трогна -
и това ще превъзмогна!

Но след като останах без крила
и ритаха ме като пиле,
пропуснах редкия момент
веднага да умра -
сега не мога да се спра!

Мъгла се стеле над душата ми...
Но тя - душата ми - е жива!
Желание и съмнение се питат
Дали е вечна -
ще стигне ли до цел далечна?

А тялото ми - нека ме боли!
Търпение - търпението е сила!
Щом още огън във душата ми гори,
на тялото си казвам:
Ти умри, умри, умри!...