автор: starchev

Дявол последна икона изтри,
Содом и Гомор оживяват във сцени.
Буренясали стъпки, изгорели стени,
камбана ръждива в мълчание стене.

За радости, раждане биеше тя,
за мъки, войни, за сетни раздели.
Камбаната помнеше смях и тъга,
ала без вяра заглъхна, изстинала.

Гласът ѝ догаря сред пепел и прах,
а кръстът изгни дълбоко в земята.
Небето крепове сложи от страх,
буря молитви в безкрая отвява.

Но ето – кънти! Разчупва се мрак,
разбужда надежди, омрази смирява.
Спуска се лъч от звездния прах –
от пепел изтлява възкръснала вяра.

По баира Надеждата сетно върви,
опърпана – кръста си носи. За храма,
който наново, от нищо, сама ще гради.
Защото: какво е храм без кръст и камбана!