автор: snejenbor

Градът отдавна се пробуди. Животът вънка закипя.
Валсуват снежни пеперуди и бяло е.....Дъхът ми спря!
И всеки бърза си занякъде....навъсил вежди....свел глава..
нехаещ....че студът отвсякъде си впива клещите в плътта.
Вдигни очи! Навред е чудо! Снегът отново заваля!
Разстели бялото си було и всичко сякаш засия!
Навъсен....буреносен облак все черен ... крив му е света
та всеки миг е цяло чудо...че дишам.....тук съм и вървя!
Хрущи под тежките ми стъпки животът пътнически влак.
Отново с пролетните пъпки ще чакам неговия знак!