автор: ivliter

Залязва слънцето…
В какви ли ядове
дере небето
оранжевата своя риза?
Настръхналите облаци
в двубои титанични
се борят за надмощие –
заканват се на слънцето
завинаги да го погълнат:
на нас приличат те,
когато мислим,
че с нещо можем
света да променим,
че нещо в него и от нас зависи.
Вечерни часове –
горчиви ядки
от постната вечеря
на неуспешния ми ден.