автор: ivliter

Рисува сянката на бора
в тревата плъзнала по ската
представата си света,
какъвто тя го вижда, в своята представа,
какъвто тя го иска.
И в образа му вдъхновено слиза
екотът на синьото пространство,
в което светлината себе си намира,
изпълнена с камбанения ек на висината.
Сънят на вятъра се носи
над графичната рисунка
и грабнал силата на моето търпение
понася се към своя някаква мечта.
В дъхтящата трева, до сянката на бора,
какво ли моята ще нарисува?