автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

По „Блясък в тревата”


Ако някога се разделим,
а това един ден ще се случи,
и тогава нека да е пролет,
защото е невъзможно да гледаш
как твоята любов умира,
а нова друга се ражда някъде.
В най-обичаен делничен ден
ще оставим блясъка на цветята
и като голяма тайна ще го отнесем
всеки със себе си, всеки за себе си, ето така
със заблудата ясна, че той винаги ще остане
любовта на вечността.
И само спомени ще бъдем,
защото блясъкът никога повече няма да се върне,
за това, което е било и е отминало,
и няма да боледуваме,
снага и сила да намерим
в това, което ни остава и преостава.


БЛЕСОК ВО ЦВЕТОВИТЕ

Автор: Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

По „Блесок во тревата“


Ако се разделиме некогаш
а тоа еден ден ќе се случи
и тогаш нека пролет
зашто невозмжно е да гледаш
како твојата љубов неповратно умира
а друга нова се раѓа некаде
Во најобичен делничен ден
блесокот на цветовите ќе го оставиме
и како тајна најголема ќе го понесеме
секој со себе, секој за себе, ете така
со прелага јасна оти таа секогаш ќе остане
љубов на вечноста
А сал спомени ќе бидеме
оти блесокот никогаш повеќе не ќе се врати
од она што било и минало
и нема да боледуваме
снага и моќ да најдеме
во она што ни останува и преостанува.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.


Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.