автор: ivliter

Моне рисуваше морето,
в градината си цъфналите лилии,
а аз рисувам планината
с познатите ми върхове,
с далечините неизменно сини
и с облаци над тях надвиснали,
разказващи какво ли не за себе си.
Над върховете, върхове;
над висините, висини…
Пространства светли за душата.
И вдъхновение неудържимо
извиращо от земните недра.
Едно прекрасно настроение
тук неизменно ме обхваща –
което весело подскача
по неспокойния контур на планината
от връх до връх,
от хоризонт до хоризонт.
И ако слух напрегнете ще чуете
на висините музиката нежна –
избликват тука цветовете
с омайващата своя сила
и сътворената хармония,
разнасяна от звучно, безгранично ехо,
повтаря се от цвят до цвят,
от свят до свят,
и от картина на картина.