Братя българи, за Бога,
престанете да ядете!
Туй е вредно, разберете.
С много ядене и лукс
ще получите рефлукс.
А това е господа
вече половин беда.
С ядене щом прекалява,
човек бързо затлъстява.
На ден пет-шест хапки стигат.
Хем се талия постига,
хем са помислите чисти.
Тъй е, ако се замислим.
Време е да не ядем.
Хайде, нека е през ден.
Гледам щандове, витрини
на вериги магазини
пълни са и ви привличат
и забравили за мярка
всеки да купува тича.
Ще ви дам един съвет:
Влезете ли в магазин,
вий очите затворете
и през него преминете
с бърза стъпка, без покупка.
Вземайки това решение,
следва и самовнушение:
- „Аз, като човек със чест
няма да купувам днес“!
Туй, докато обикаляте,
постоянно си повтаряйте.
Гордо вдигнали глава
напуснете магазина
с празна чанта и торба.
Нека ние този ден
нищичко да не ядем!
Тез заробващи вериги,
със редица прекупвачи
ще си смъкнем от плещите
и ще им свалим цените.
Май не е така в Европа.
Има грижа за човека
и живее се по-леко.
Нали тя за нас е пример?
Ха кажете вий, например
защо ний да не решиме
също като тях проблема?
С действията си безгрижни,
бързо и скоропостижно
усложняваме проблема.
От нас само ще се взема.
Чужди фирми и картели
са пазара ни превзели.
Мъничката ни държава.
дали това заслужава?
Вий на село се върнете
и домати засадете.
В града, може на балкона,
в дворчето или пред блока
всеки да засее стока:
тикви, репички марули...
Нека да ядат цървули
тези гадни тарикати,
що опоскаха страната.
В офиси краката клатят,
и печалби тлъсти лапат.
Ний опъваме каиша.
Та това къде го пише?
Май дошло е вече време
ний в ръцете си да вземем
положението наше.
То и без това е каша,
поне туй да ни е в ред.
От съседи го видяхме.
Там народа протестира.
Мен умът ми не побира
защо при нас чак сега
че ни мамят се разбра?
Отвън трябваше да видим,
та и ние да се сетим.
Други трябва да ни светят
дереджето си да видим.
Свити като какавиди,
чакаме да ни събудят.
Знаем уж, че не са луди
тез що зелниците лапат.
Докато народа зяпа,
и ламята се налапа.
Уж е истина позната,
уж я знаят и децата,
както виждам, на народа
май не му увря главата.
Ний сме много търпеливи.
Може би затуй сме живи,
но да стигне тоз народ
чак накрая до бойкот,
значи му е прекипяло.
Писнало му, „като цяло“,
както казват напоследък.
Пожелавам аз напредък
в това първо начинание.
Всичко почва с първа стъпка.
Вече никаква отстъпка!
Ще си търсиме правата.
Няма вечно да ни смятат
за последните глупаци,
дето с финикийски знаци
джобовете им да пълним.
Ний, на алчните вериги
време е да кажем "Стига"!
14.02.2025 г.